Болката и страданието са мощно средство за насърчаване на личното развитие

  “ Страданието настъпва, когато се случи нещо, което не желаем. То идва, когато живота ни сервира нещо неочаквано, някакво ново условие. А появата на ново условие в живота ни, било то болест, загуба на любим човек или финансови несполуки, означава, че трябва да се променим и да се откажем от старото, да се пуснем от брега, в който сме се вкопчили. От нас се иска да се откажем от очакванията си, а такъв отказ за всеки човек е страшен. Страхуваме се да изоставим безопасния пристан на познатото и добре известното. Не желаем да пътуваме към непознати места, където понякога ни води животът. Самата мисъл, че трябва да направим това ни плаши. Зад всяка съпротива срещу новото стои страхът.

Лодката, която никога не напуска пристанището, никога няма да се разбие. Но не за това са направени лодките. По същия начин човек, който никога не се осмелява да навлезе в неизвестното пространство от своя живот, никога няма да пострада – но не за това са направени хората. Направени сме, за да се развиваме, като пътуваме към неизвестните пространства на своя живот.
Вкопчването в безопасните брегове в живота означава, че човек е избрал да остане пленник на страховете си. Възможно е да храни илюзията, че е свободен, като продължава да живее в кутията, в която се е превърнал живота му, но тя е точно това: илюзия-лъжа, която повтаряте на себе си. Когато излезете от кутията, за да потърсите новото и престанете да следвате тълпата, разбира се ще се появят страхове – това е човешко. Но куражът изисква да изисква да изпитате тези страхове и после да продължите напред. Куражът не е отсъствие на страх, а готовност да преминете през страховете си, стремейки се към важната за вас цел. Докато живеете в безопасно пристанище, вкопчани в познатото, вие сте сред живите мъртъвци. Когато се осмелите да навлезете в неизвестното и да изследвате непознати територии, ще се върнете към живота и ще усетите как сърцето ви бие отново. Приключението и тръпката от живота ще се върнат. Помнете, от другата страна на страховете си ще откриете своята свобода.
Едно подходящо сравнение. Ако сте прекарали целия си живот в затвора, в деня на свободата ще ви връхлетят много страхове. В затвора, макар и лишени от свобода, сте живели в сферата на познатото, защото сте се подчинявали на строг режим: знаете кога трябва да се събудите, знаете кога може да се разходите и знаете точно кога и какво ще ядете. Сега, макар и вече да не сте в затвора, изпитвате страх. Не знаете какво да правите и къде да отидете. Вече няма ред, а само несигурност. Изпитвате желание да се върнете към познатото, вместо да се изправите пред, както ви се струва, несигурността и опасностите на неизвестното. Предпочитате да си останете затворник, вместо да възвърнете свободата си. Колкото и да е абсурдно, повечето от нас се държат по този начин в живота си.“
Робин Шарма